Караджов камък

Скалният феномен Караджов камък е един от върховете на известната енергийна триада Кръстова гора- Белинташ- Караджов камък. Представлява високо плато с надморска височина 1448м. Интересното и загадъчно при него е, че в процепа между две скали е заклещена канара с височина към 18м. Точно под големия камък има поставена дървена стълба, а покрай нея-метален парапет. На места стълбата прекъсва и придвижването става по самата скала. Това е и единственият път до върха, като местните го наричат Боаза(процеп).

Караджов камък се намира в близост до село Мостово и Кръстова гора. До него се достига по-два най-често предпочитани маршрута, като по- бърз и „лек“ е от Кръстова гора. Приятна разходка в гората за около 3 часа (отиване и връщане) разстояние към 6км. в едната посока. Няма да съжалявате защото след като стигнете гледката ще Ви остави без думи.

От Кръстова гора тръгвате в посока пътя за „Очното аязмо“, на разклона продължавате направо към хижа „Свобода“, има добре маркирана пътека, от която трудно може да се отклоните или заблудите и да поемете в друга посока.

Историята на Светилището

Караджов камък предизвиква интереса на археолозите от много години, но едва 2004 година са направени проучвания на местността от екипа на д-р Иван Христов (НАИМ БАН).

Археологът д-р Иван Христов прави няколко сондажа в ниското на платото и открива множество фрагменти керамика, които датират от VIII – VI в.пр.Хр. Тази датировка съвпада с присъствието на траките в тази местност и светилището се свързва с тракийското племе Беси, които са обитавали тази част на Родопите по това време. Доколкото има сведения се знае, че когато някой тракиец загине, близките му издълбавали ниши и дупки в скалите, пълнели ги с дарове и по този начин ги принасяли в жертва към боговете.

Ще Ви привлекат вниманието ямите издълбани в скалата при изкачването до върха и. Това според археолозите са ритуалните ями, в които са поставяни даровете за починали тракийци.

На върха също могат да се забележат ями разпръснати по протежението на цялата скала. Друга теория за тези ями е че в тях са се извършвали жертвоприношения и улеите са се използвали за изтичане на кръвта на жертвеното животно, по която се гадаело и се предсказвали важни моменти от живота и военното дело на племето.

В няколко народни предания се разказва за Караджов камък. Според едно от тях Караджа войвода от Асеновградското село Яврово пазел население от нашествията на турците и редовния башибозук. След зверското убийство на местна девойка, Караджа войвода нападнал и избил 25 турци османлии, като оставил само един, който завел и предал на валията в Пловдив с думите, че българите от Станимашко няма да търпят повече зверства и издевателства. Валията се разгневил и изпратил войска, която обградила войводата и го убили на едноименния скален феномен, носещ името Караджов камък от тогава.

Друга легенда разказва, че преди да умре Караджа войвода заровил някъде под камъка голямо съкровище.

Интересно е мнението на местните жители за мястото. Те избягват да говорят за Караджов Камък, тъй като вярват, че платото и скалата носят лоша енергия и поради слуховете за заровени съкровища.